Какъв е смисъла да си от Северен Лондон и да се радваш на победата над кръвния враг от Южен Лондон, след като нито в Тотнъм, нито в Арсенал има поне 2 играча които да могат да бъдат идентифицирани като местни момчета?
Нали уж трябва да става въпрос за местна чест защитавана от местни момчета играещи футбол и победата над врага да означава че в Северен Лондон си възпитават по-успешно децата да бъдат постоянни в преследването на целите и разчитащи един на друг(качества безкрайно необходими във футбола).

Остана единствено Атлетико Билбао и отчасти Барселона, чиито запалянковци могат безрезервно да подкрепят отборите си защото те защитават местните ценности. И нека всички измислени отбори като Челси, Ман Сити и ПСЖ да се радват на купите си, след вкуса на шампионското шампанско идва горчивата равносметка че успеха не е толкова сладък след като е постигнат с пари равни на БВП на страни като Мозамбик и Камбоджа. И нека слепите запалянковци си мислят че Абрамович обича Лондон, а шейховете са избрали Париж и Манчестър от внезапна и необяснима любов към архитектурата на тези два града.
Победителите от този сезон- Атлетик Билбао и Барселона. Честито на печелившите а загубилите да не пропускат да харчат милиарди и да се надяват на безсмъртна слава.   
 Автор: Деян Тотев

ЗА БИЛБАО - ОК, НО БАРСЕЛОНА СЪЩО ПРЪСКАТ ДОСТА ПАРИ ЗА ЧУЖДИ ЗВЕЗДИ... ЗА СЪДИИ ДА НЕ ГОВОРИМ : )

Така е не споря, но имат Иниеста, Педро и много други израстнали с ценностите на Каталуния. Това е и моята точка- че се губи връзката между местната чест която феновете си мислят че се защитава и огромния брой легионери които са наемни бойци. Битката е кой има пари за по-силни наемници. Атлетик и Барселона се опитват доколкото е възможно да се опазят от тази пародия, която се получава в момента.